В последно време доста размишлявам над начина, по които хората реагират на промените около нас. Мислите ми се въртят около неща, свързани с работата вкъщи, здравето ни в затворени пространства и като цяло адаптацията и справянето с предстоящите ни трудни ситуации. Реших да събера мислите си и опита си в това отношение в няколко статии, и да ги споделя с теб.
Целта ми е да ти покажа сегашната ситуация от няколко различни гледни точки. Искрено се надявам това да ти помогне да промениш отношението си към нея, да намериш повече спокойствие, разбиране, оптимизъм и идеи за нови възможности.
Да започнем с най-важното:
Последната човешка свобода – възползваш ли се от своята?
Първата тема е за Последната човешка свобода. Не, не защото се усеща сякаш вече са ни отнели всички останали свободи, а защото всички ние я притежаваме и тя е най-важна и ключова, когато става въпрос за криза или труден период.
Последната човешка свобода е понятие, дефинирано от Виктор Франкъл. Той е психолог, който прекарва част от живота си в нацистките концлагери. В резултат на това една от книгите, които написва, „Човекът в търсене на смисъл“, разказва за уроците за духовно оцеляване, които научава там, наблюдавайки себе си и другите затворници. Тези уроци са извлечени в най-ужасни обстоятелства, когато е изгубил всичко: бременната си съпруга, родителите си, брат си, всичките си притежания, начина си на живот, докато е страдал от глад и студ и е бил подложен на нечовешко отношение.
Тази книга е сред най-важните и въздействащите, които съм чела в живота си. Уроците, описани от Франкъл, са приложими и помагат неимоверно във всеки труден период – без значение от мащаба му.
На човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.
– Виктор Франкъл
В последните седмици много хора се отказаха доброволно от точно тази своя свобода. Поддадоха се на паниката, възприеха се като жертви и ощетени, започнаха да разпространяват фалшиви новини, и дори да изпадат в истерия как им се отнемат права, които са възприемали за даденост. Това е нормална първична реакция, която рядко работи в наша полза, особено, ако я задържим дълго време. Прекомерното притеснение, паниката, драмата – те не променят реалността и фактите, но отнемат от импулса ни за конструктивно действие и като резултат значително вредят на първо място нас самите и на близките ни.
Единственият избор, който имаме, е как ще реагираме на събитията, които не зависят от нас. Да промениш отношението си не означава да се съгласиш със случващото се или да го възприемеш за нормално. Означава да си дадеш избора да имаш различно преживяване, а това води и до различно поведение, водещо до различни възможности сега и в бъдеще. Както Франкъл пише: „Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.“
Когато сме изправени пред трудна ситуация или такава, на която не можем да повлияем, с какво помагат мрънкането, гневът, усещането за безсилие, страхът, наркотикът самосъжаление и искането животът ни да продължи по начина, по който е бил преди? По тази причина, когато изпадаме в такива състояния, е важно да е за кратко. Защото чрез тях ние бягаме от отговорността за начина, по който се чувстваме, отказваме се от свободата си на избор. А в състояние на афект рядко взимаме добри решения или действаме адекватно спрямо ситуацията.
И така, да дойдем на важния въпрос:
Какъв избирам да съм по време на COVID-19?
Следната графика може да ти е от полза да вземеш това решение. Според поведението ти днес, можеш ли да определиш в коя зона си сега, и в коя целиш да бъдеш?
В рамките на един ден ще се случва да прескачаме през всички тези зони. Но в коя ще изкараме по-голямата част от деня, и с какво отношение към случващото се, зависи на първо място от нашето решение.
За мен най-ключово е възприятието, че не сме поставени в чакалня и животът ни не е на пауза. Той продължава и в момента. Какъв искаш да бъде този момент за теб?
