Радикалното приемане е новата суперсила

Тази статия не е за пасивно приемане на всичко, а за радикално приемане на нещата, които са извън наш контрол, и е базирана на личния ми опит. Изправени сме пред ситуация, която има потенциала да определя начина ни на живот за години напред. Как можем бързо да я приемем за новата ни нормалност?

Радикалното приемане е умението да намериш душевно спокойствие, дори когато всичко сякаш се разпада. Спираш да водиш битка с реалността и фактите, и в следствие на това да си причиняваш емоционално страдание. Радикалното приемане води до действие, а не до фокусиране в ситуацията и болката, която тя причинява.

След година и половина обикаляне с колело на Източна Азия, като сама жена от европейски произход, сегашният период за Анне трудно може да се квалифицира като предизвикателство или дискомфорт. Тя е национален състезател на Германия по Ултимейт фризби, полиглот и човек, практически обиколил и живял в повече държави, от колкото вероятно аз някога ще посетя. Когато тя ми сподели за плановете си (с пояснението „ще си избръсна и главата и ще нося мъжки дрехи, минах курс, който учи мъжко невербално поведение“), възприех идеята за порядъчно абсурдна, но и напълно изпълнима за нея. Тя е сред най-близките хора, които имам.

Приемаш ситуацията и действаш спрямо нея. Когато тя се промени или отшуми – приемаш новата ситуация. Всяко друго действие би било в твоя вреда и би ти причинило излишно страдание.

Една от многото истории на Анне е как, пристигайки в Индия тя разбира, че най-използваните банкноти са се обезценили в рамките на една нощ без каквото и да било предизвестие. И тя практически останала без средства. Банките дни наред не обменят валута, а когато започват да го правят, хората се редят на опашки от полунощ до края на работното време с надеждата да дойде редът им. Разбирайки за това тя се е шокирала и е започнала да се тръшка като малко дете на този абсурд и несправедливост, и така няколко дни. Как това е помогнало тя да излезе по-добре от ситуацията? Никак.

В случая с Анне това е била относително краткотрайна ситуация и може да ти се струва по-лесно човек да я приеме. До колко радикалното приемане е приложимо за по-сериозни ситуации? Можеш ли да го приложиш за събитие, което знаеш, че ще сложи негативен отпечатък на останалата част от живота ти?

Мога да ти кажа от личен опит – трудно е, но е възможно и е изключително важно. И в случаите, в които човек успява да го постигне, печели много.

След като разбрах за моята диагноза рак, едва на 26 години, преживявах голям шок, който траеше месеци. След като този период започна да отшумява, аз започнах да приемам, че ракът вече под някаква форма ще е част от живота ми. Това беше и моментът, в който престанах да се самосъжалявам и фокусирам в болката си, и започнах да действам. С първоначалната си реакция не промених факта, че имам сериозна болест. Но действията ми след това доведоха до големи за мен ползи.

Според множество експерти ситуацията, в която сега се намира светът, може наистина да продължи много дълго време и неминуемо ще бележи животите ни. Част от прогнозите са, че социалната дистанция ще е необходима поне още една година и редица от сегашните, неприятни за повечето от нас мерки, ще продължат да са в сила. Притеснително е, че все още голяма част от хората видимо не осъзнават и не приемат тези факти, а продължават да реагират с паника, агресия и високи нива на стрес. И макар това поведение да е разбираемо в този период, умението за радикално приемане се превръща в суперсила за тези, които го имат.

Радикалното приемане работи изключително в наша полза. Причината за това е, че докато сме фокусирани в случващото или случилото се, и сме гневни, ядосани или паникьосани, не мислим логически. В краткосрочен план губим време, енергия и възможности за конструктивно действие. В дългосрочен план увеличаваме риска си от заболявания. Множество научни проучвания показват, че стресът, на който се подлагаме, съсипва мозъка, поразява паметта, води до бърнаут, хормонални проблеми, гастрит, колит, онкологични, автоимунни, сърдечносъдови заболявания. Стрес и страдание, които сами си причиняваме. Промяната идва тогава, когато поемем личната си отговорност за реакцията си и вземем решение да не си вредим.

Тези умения и осъзнавания могат да се добият не само на личностно ниво, но и на национално. Предполагам помниш пожарите в Австралия в началото на тази година? Те сякаш бяха голямата трагедия, която щеше да бележи 2020. Когато попитах една от лелите ми, живееща там от десетилетия, как са и как се справят, отговорът ѝ не ме учуди:

Небето на Австралия. 

И това ни води към ключовото разбиране:

В Re:Gena знаем, че когнитивните ни умения също са повече или по-малко повлияни от нашата ДНК. И че това, макар и понякога да ни затруднява в развитието на дадено умение, в никакъв случай не може да ни служи за оправдание да не работим в тази насока.

Тук умението, което можем да развием се отнася към начина, по който възприемаме това, което ни се случва. Как преработваме впечатленията си и ги интегрираме към личността си и принципите, според които действаме.

Например, когато има ситуация с много по-голям мащаб, тя помага да имаме опорна точка на отношението ни към останалите ситуации, както е и в случая с моя рак и с отношението на жителите на Австралия.

Осъзнаването, което на мен ми помага е следното – да, минах през ад, който промени живота ми, и аз съумях да се адаптирам и да изградя ежедневието си наново. Сегашната ситуация също е трудна, но по един или друг начин ще се адаптирам и към нея.

Често има редица причини да реагираме по определен начин, например:

• Чувстваме вина, ако не се държим „както се очаква“. Всички са объркани и изплашени, и както Анне сподели, тя се чувства виновна, че усеща нещата по съвсем различен начин и не участва в груповото страдание.
• Използваме гнева си като наказание за този, който ни е причинил това. В случая – Китай, правителството, вирусът, прилепите. А наказанието се оказва такова за нас самите.
• Да мислим, че ако не реагираме, значи сме съгласни със ситуацията. Да приемеш фактите не означава да се съгласиш с тях, а да признаеш какво е станало или какво се случва в момента, и да престанеш да се бориш с реалността.

Един от начините да се бориш с реалността е да я осъждаш – „Не е честно!“, „Не трябваше да става така“, „Защо ми причиниха това?“. По думите на психолога и автор Шери Ван Дайк – „Борбата с реалността само създава страдание. Докато болката е неизбежна в живота, страданието не е задължително. И страданието е това, което се случва, когато откажем да приемем болката в живота си“.

След като приемем реалността, можем да помислим дали бихме искали да я променим. Можем да кажем: „ОК, това съществува. Това се случва или се е случило. Как искам да се справя? “

Както обяснява Ван Дайк, „ако нещо не ти харесва, първо трябва да приемеш, че е такова, каквото е, преди да предприемеш действия съобразно него. Ако не го приемеш, ще бъдеш толкова зает да се бориш с реалността, че няма да ти остане енергия да се опиташ да я промениш или да действаш адекватно спрямо нея.“

В началото може да е странно и трудно. Но не забравяй, че радикалното приемане цели признаване на реалността – не да я харесваш или оспорваш. След като приемеш какво наистина се случва, чак тогава можеш да започнеш да мислиш как да го променяш или да се адаптираш. Радикалното приемане няма нищо общо с пасивността. Напротив, става въпрос за насочване на енергията с фокус да продължиш напред.

С други думи, радикалното приемане води до решаване на проблеми.

PS. Анне често разказва онлайн за приключенията си, придружени с презентации на изключителни пейзажи – на нейния уебсайт https://annewestwards.com/ може да я последваш, за да разбереш повече.

1. Направи си равносметка

Напиши на лист хартия 3 ситуации, които са довели до силна емоционална реакция от твоя страна. Твоята реакция как им се отрази – оправи ли ги, влоши ли ги, или нямаше промяна?

След това вземи сегашната ситуация на глобална пандемия (или друга, актуална за теб):

Задай си въпроса – с какво ще ми помогне реакция ми? Има ли смисъл да се ядосам? Има ли смисъл да се паникьосам? До какво ще ме доведат и ще ми донесат ли някаква полза? Обикновено отговорът е отрицателен, а никой не обича да прави нещо, от което не вижда ефект.

2. Сложи си срок

Докато тъгата, изненадата, траурът по изгубените мечти или планове са нормални реакции, то продължителността на изпитването им, понякога може да е ненормална. Ако видиш, че прекалено дълго време не успяваш да се освободиш от тях или да ги трансформираш, можеш да се обърнеш към специалист по ментално здраве (много специалисти в този период консултират онлайн).

Не малко хора се стряскат, когато чуят тази препоръка. Стряскането не променя факта, че менталното здраве си е здраве, и понякога се разклаща или влошава – когато това се случи, както и при физическото здраве, има специалисти, към които да можем да се обърнем за подкрепа. В обществото ни менталното здраве все още е тема табу, затова и плащаме огромна обществена цена.

3. Направи си равносметка коя е по-голямата вреда

Представи си, че имаш чудесен уред или инструмент, с който успяваш да си свършиш много работа и ти е наистина полезен. Може да е прекрасен кухненски нож, автомобилът ти, каквото се сетиш. След това решиш да хванеш и умишлено да започнеш да затъпяваш инструмента или да деформираш уреда. Той няма да ти служи след това, или поне далеч не толкова добре. За тялото си нямаш резервни части, нито точило. Но това не пречи често да постъпваме точно по гореописания начин и да съсипваме най-незаменимия си инструмент.

4. Започни с „лесните“ ситуации

Ако ти е трудно да възприемеш този мироглед, не се притеснявай – нормално е да отнеме време. Далеч по лесно е да практикуваш новата си суперсила, като се упражняваш върху ситуации, които са с по-малък мащаб и по-малки последствия. Те са различни при всеки един от нас – изпуснат автобус, счупена чаша, конфликт с близък. Идентифицирай кои са те за теб, и следващият път, когато се случат, избери да реагираш по различен начин – да ги приемеш и да ги разрешиш, без да разрушаваш себе си в процеса.

Правата на заглавната снимка са на ArthurHidden / Freepik